Вицове за Англия
Намерени 210 резултата

В басейна тренира националният отбор по плуване-жени. От трибуните баба, на около 65 години, постоянно коментира на висок глас:

- Техниката е неправилна, скоростта е ниска...

На треньора му писнало и и казва:

- Виж какво, бабче, ще ни покажеш ли как трябва да се плува?!

Бабата се съгласила. Преоблякла се бързо, скочила във водата и на един дъх взела разстоянието в коридора натам и обратно.

Треньорът е в шок:

- Бабче, Вие да не сте се състезавала за нашия национален отбор?

- Какъв национал отбор, синко? Аз 30 години бях прост*тутка на повикване във Венеция.

За да ѝ гостуват по-дълго време внуците, остроумната баба нагласила кантара да показва с пет килограма по-малко.

- Как се казват кучетата и може ли да ги погаля? - пита детето.

Казвам им имената и го питам:

- И лабрадорите искат да знаят как е твоето име?!

- Фанта-лимон. - сериозно ми отговори дребосъкът

- ?????

Баба му:

- Казвах аз на дъщеря ми да не го кръщава Пантелеймон, ама кой те слуша!

- Бабо, бабо, можеш ли да ми родиш братче?

- Не, миличък. Питай мама и тате.

- Питах ги, казаха, че от теб зависи!

Забелязах, че жена ми реже крайчетата на кренвиршите преди варене. Питах я защо го прави, тя каза, че не знае, майка ѝ така ги варяла.

Звъннах на тъщата. Тя каза, че не знаела, ама баба ѝ още така ги варяла. А прабабата на жена ми е жива и като я питах и нея, ме погледна учудено и каза:

- Ама вие досега още ли ги варите в моята малката тенджерка?

- Кое е най-безсмисленото нещо, което може да направиш?

- На път към баба ти да си вземеш нещо за хапване!

Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и ѝ казал:

- Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве.

Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал:

- Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве.

Кумчо Вълчо - и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин.

Зайо ѝ казал:

- Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас.

Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става.

Попитал гаргата:

- Гарго, що тичат тия като луди бе?

- А бе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите...

- Така или иначе в мен няма да се усъмнят! - си каза баба Гина и продължи да пали бутоните в асансьора...

Баба в с*кс шопа:

- Расипаха я тая държава, бе! Мъже нема, само резервни части...

Баба в аптеката:

- Дайте един Durex.

Дядото:

- Fervex ма, дрътоо...

Баба на избори:

- Взех бюлетината, влязох в кабинката, търкам, търкам - нищо не печеля...

Баба чака пред кабинета на кардиолога. Излиза лекарят и пита:

- Вие за ЕКГ бяхте, нали?

- Как бе баби, аз съм за БСП!

Най-краткото ученическо съчинение на тема “На гости при баба.“

Беше такова:

- Пристигнахме при баба, а тя не ни отвори.

Баба ми разказваше, че всичко най-хубаво е направено през социализма... И е права... Такива като мене вече не ги правят...

10 известни писатели разказват Червената шапчица...



1. Уилям Шекспир

Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?



2. Ги Дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.



3. Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.



4. Джек Лондон

Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.



5. Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен. - каза Вълкът.

Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.

- Разбира се. - каза тя.

- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.



6. Габриел Гарсия Маркес

Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.



7. Харуки Мураками

Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...



8. Ричард Бах

- Аз съм чайка! - каза Вълкът.

- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.

Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.

- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.

- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.

.

9. Сергей Лукяненко

Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:

- Ти Вълк ли си?

- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.

Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.

- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.

– Hося ѝ питчици.

Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...

- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.

- Баба ми е болна. - продължава то.

Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?

- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.

- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.

- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.

Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.



10. Ръдиард Киплинг

- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.

- На слука!

- Мамо, мамо! - казва Червената шапчица.

- Тръгнах към баба през гората, а там дървари, видяха моята Червена шапчица и започнаха да ми отправят с*ксуални намеци и да ми се натискат!

Майката сваля от момиченцето Червената шапчица:

- Дървари, а! Постой вкъщи! Мама ще изтича!

Иванчо се прибира от училище и баба му го пита:

- Иванчо, кво учихте днеска?

- Ами една думичка с три букви.

- Марш до стената наказан!!!

Прибира се майка му и го пита:

- Иванчо, що стоиш тука наказан?

- Ами казах на баба, че учихме една думичка с три букви...

- А, така ще си стоиш!!!

Прибира се и баща му:

- Иванчо, що стоиш наказан?

- Ами казах на мама и баба, че в училище учихме една дума с три букви.

- Ами каква е думата?

- Мир.

- Ами те майка ти и баба ти само за к*р си мислят.

Въпрос до КАТ:

- Дъщеря ми е на 9 години, висока е 150 см, колкото и баба си. Трябва ли да взимам детска седалка и за тъща си?

Война между туземски племена. Един туземец от победителите влиза в пещерата и вижда там 3 жени.

- Ще ви изнасиля всичките!

Една по-млада жена казва:

- Моля те, остави само баба ни на мира.

Спаружената баба фъфли:

- Млъквай ма, войната си е война!

Дете към баба си, в автобуса:

- Бабо, бабо, на колко години си?

Жената си прави оглушки, но хлапето продължава:

- Кaжи ми първата цифра!

- Четири - отговаря жената.

- А втората?

- Две.

- А третата?

- Kaква е разликата между олинклузив и ядене при баба?

- Мии, при олинклузив ти решаваш кога си сит...

Стои си бабичка по средата на Червения площад и крещи:

- Помооощ! Помооооощ! Изнасилиха мееее!

Настава суматоха.... идва милиция...

- Кажи, бабке... кой беше... кога?

- Еееех, синко...(въздъхнала с премрежен поглед бабката) Това беше отдавна... През 1943 г....

- Но защо сега викаш?

- Ми защото ми е приятно да си спомням!

Червената Шапчица отива при баба си и шепнешком и казва:

- Бабо! В леглото ти лежи Страшния Сив Вълк!

- За някои е Страшния Вълк миличко, а за други просто Вальо.